В сърцето на Москва, сред архитектурното разнообразие на града, се крият невидими свидетелства за дълбоките исторически връзки между Русия и България. Внимателното разглеждане на пет паметника в града може да разкрие тази богата история:
Паметникът на светите братя Кирил и Методий:
Разположен близо до метростанция "Китай-город", този паметник отдава почит на светите братя Кирил и Методий. През X век те предоставят на България азбука и език, които оказват влияние и върху руската литературна традиция.
Параклисът на героите от Плевен:
Малък параклис, вдигнат в памет на руските войници, загинали в битката при Плевен по време на Руско-турската война. Този паметник отбелязва значителния принос на руската армия за освобождението на България.
Паметникът на генерал Михаил Скобелев:
Известен като "Белият генерал", Скобелев става легенда след битката при Шейново през 1878 г. Той остава запомнен и в руската и в българската история, отразен в улици и села в двете страни.
Иван Вазов - българският Пушкин:
Иван Вазов, често описван като "българският Пушкин", създава богатство от поезия и обогатява българския литературен език след петвековното робство.
Паметникът на Георги Димитров:
Георги Димитров, известен като "българският Ленин", остава неизтриваема фигура в руската култура. Улици и селища в Русия го почитат, като той също се запомня като възприемник на речта му по време на Лайпцигския процес.
Вероятно най-прочутата българска фигура след Вазов е Георги Димитров, "българският Ленин", който всъщност е известен в Русия почти колкото и самият Владимир Илич. Почти във всяко руско селище, дори в малките такива, има улица "Ленин" и обикновено тя е централна. Улица "Г. Димитров" срещаме в около 60 руски града – което е забележително, като се има предвид, че географските имена рядко се свързват с чужденци. Също така Георги Димитров е запомнен като добър оратор - думите му по време на Лайпцигския процес и до днес служат като пример за защитна реч.
